Енциклопения на българския език

самозабравям се

[samozɐˈbravjam sɛ]

самозабравям се значение:

1. (преносно) Губя представа за реалните си възможности и място в обществото; възгордявам се прекомерно и преставам да се съобразявам с другите.
2. (пряко) Увличам се силно в нещо до степен да не усещам нищо друго около себе си.
Ударение
самозабра̀вям се
Част на речта
глагол
Сричкоделение
са-мо-за-бра-вям се
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
да
Видова двойка
самозабравя се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самозабравям се

(преносно)
  • Когато получи власт, той бързо започна да се самозабравям.
  • Не бива да се самозабравяме, дори когато сме на върха на славата.
(пряко)
  • Той се самозабравяше в работата си и не спеше по цели нощи.

Антоними на самозабравям се

Как се пише самозабравям се

Думата се пише слято като единен глагол. Възвратната частица се се пише отделно.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:само- + забравям
Сложна дума, съставена от местоименния корен 'сам-' (себе си) и глагола 'забравям'. Калка на подобни конструкции в други европейски езици, означаваща 'да забравиш кой си'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • напълно се самозабравям
  • започвам да се самозабравям